ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ НА РЕКОНСТРУКЦИЯТА НА БУЛ ДОНДУКОВ

Столична община организира общественото обсъждане на реконструкцията на бул. Дондуков на 28 април 2017 г. петък, от 17:30 ч. обществено обсъждане на реконструкцията:3 на бул. Дондуков в София в зала на ет. 3 в Столична община, направление Архитектура и градоустройство, гр. София, ул. Сердика № 5

Припомняме, че то стана резултата благодарение на действията на различни граждани и граждански организации, които се обявиха категорично, че ремонтът е крайно належащ, но е необходимо преразглеждане на реконструкцията на един от последните булеварди с автентичен изглед в София като изтъкнаха редица проблеми в процедурата, които за съжаление не са отстранени и към момента:

  1. Не е представена пълната документация, включително обяснителна записка за ремонта, както и цената на всеки един от предлаганите варианти, включително с дългосрочната му поддръжка.
  2. Представените на Интернет страницата на Столична община материали са непълни и не представляват варианти на един и същ проект, тъй като са с различна степен на детайл като най-цялостно е показан т.нар. „смесен вариант”. Гражданите обаче обръщат внимание, че и към момента половината от булеварда между моста Чавдар и бул. В. Левски е асфалтиран, което означава, че се предвижда асфалтиране на над 70% от улицата. Друг проблем е, че във вариантите изцяло с асфалт и паваж не е показана предвидената според ОУП велоалея, което навежда на мисълта, че общината предпоставя избора на вариант на реконструкцията.
  3. Гражданите цитират отговор по достъп до обществена информация от Евгени Крусев зам. кмет по транспорта за АНКЕТНОТО ПРОУЧВАНЕ за реконструкцията на бул. Дондуков, а именно че: „Проведената анкета за реконструкцията на бул. Дондуков НЕ Е социологическо проучване, към което са съпоставими изискванията за представителност, стохастична извадка, както и не се събират данни за пол, възраст и т.н.“

Въпросът в такъв случай е защо тогава администрацията на Столична община твърди, че „хората гласували за премахване на паветата“ от емблематичния булевард след като проучването е непредставително?

  1. В крайна сметка не стана ясна сумата за ремонта на булеварда като според спечелената от Трейс процедура през 2014 г. по ЗОП тя ще бъде 7 291 081 лв., според твърдение на зам. Кмета по транспорт от края на 2016 г. 9 700 000 лв.(1), според материал от януари 2017 г. 8 291 092 лв.(2), а според изказване в медиите на инж. Васил Начевски 5 600 000 лв.(3)
  2. Любопитни подробности има и в очакваната реконструкция на релсовия път като там технологията също не е изяснена.
  3. Не на последно място граждани сигнализираха, че в проекта е предвидено изключително ценните гранитни бордюри (струващи 30 лв. на линеен метър) на булеварда да бъдат заменени с бетонови (струващи 5-10 лв. на линеен метър.
  4. От организациите са притеснени, че Столична община не обръща внимание на становището на представители на Европейската комисия по повод вредата от подмяната с асфалт на пътните настилки в София. Позицията на ЕК е против запечатването на почвите: Ние просто не бива да покриваме с асфалт нашите шансове за едно устойчиво развито бъдеще.(4). Ние разпространихме тази информация, предоставихме я на СО, но от това няма ефект.
  5. Гражданите настояват, че със спестените средства от този проект биха могли да се финансират други проекти, които са от изключителна важност за всички граждани на столицата, като например за отчуждаване на частни терени в Южния парк, Борисовата градина, реконструкция на вътрешнокварталнли улици и др.

Линк към качената от Столична община информация.

Гражданските организации са събрали 19 факта за софийските павета:

19 факта за софийските павета

  • Гранитът е преобладаващата скала на Витоша.
  • Кариерата за гранитни павета на Владая е създадена през 1920г. от чехи (тогава от чехи е създадено и единственото в България каменоделско училище в с. Кунино, което съществува и до днес).
  • Основният вид павета в София (Дондуков, Цар Борис III, Джеймс Баучер, Гоце Делчев, Бъкстон)са с кубична форма с размери на страните 8/10 см.
  • Гранитните павета в София се полагат от 1906 г. след решение на тогавашния кмет на града Мартин Тодоров. Били са назначени 2 комисии за избор на настилка като изборът е бил между асфалт и гранитни и жълти павета.
  • Поданици на Австроунгария (италианци, австрийци, унгарци, чехи, хървати) са учили българските майстори в началото на ХХ в. как се реди паваж.
  • Паветата на Владая са правени изцяло ръчно, като до 70-те години е имало 12 кариери. После остават само 2. Кариерата „1-ви май” е последната действаща и е със запаси над 4 млн.кубически метра.
  • През 2003г. кариерата е спряна от РИОСВ.
  • След 1989-та година, хиляди тонове употребявани павета са изнесени с шлепове от Свищов и Лом.
  • До 1989 г. е имало е Професионални учебни центрове (ПУЦ) за обучаване на павьори, които са закрити след 1990 г.
  • Имало е няколко десетки кариери за гранитен паваж в България, като действащи в момента са само тези в с. Гранитово (Елховско) и с.Лиляново (общ. Сандански).
  • Един добър павьор може да положи качествено до 15 кв.м. паваж на ден.
  • Майсторите павьори използвали автомобилни гуми за наколенки, а сега в Германия и Холандия използват специални модерни наколенки или цели работни гащеризони (павета не могат да се редят в клекнало положение).
  • Целият паваж около м. Метеора в Гърция е с владайски гранит, като най-големият майстор българин (все още жив) е обучавал гърците (!) как да редят павета. Нашите майстори са ценени и на други места в чужбина като страните от Западна Европа, арабските страни и др.
  • За основа на пътното платно задължително трябва да се положи между 50-80 см. (по-добре) основа от трошен камък (баласт), който трябва да бъде валиран. Отгоре задължително се слага от 4 до 6 см. пясъчна подложка и върху нея се редят паветата.
  • Обикновено последователността на уличното платно е такава – гранитен бордюр, след това един ред големи павета – 18 на 18 или 20 на 20 (така се прави и до момента във всички западни държави, така е оформен и площад Александър Невски в София), тези павета задържат пясъка да не се отмива, следват павета с размери 8-10 на арки.
  • Колкото по-малки са фугите между паветата, толкова по-малко вибрации има при движение.
  • Когато се поставят паветата, отгоре се минава с валяк.
  • За да се получат „арките” на паважа трябва да се използват шаблони (форми) от метал, които са с ширина между 100 и 140 см. Така паветата винаги стават в правилни форми и се вклиняват по-добре помежду си и в пътното платно.
  • Паважът по бул. Цар Борис е положен през 1955 г. и от тогава само е ремонтиран !!!

Източник: Граждански районен обществен съвет

Share Button

Comments

comments

,