Защо има „недоволни” от ремонта на Цар- Симеоновата градина и новите Пеещи фонтани

„Тaм, където глупостта е образец, разумът е безумие.“ Гьоте
(или защо има „недоволни” от ремонта на Цар- Симеоновата градина и новите Пеещи фонтани)
Вече две години и половина група граждани по ирония се опитват по всякакви начини да обяснят, че в Градината мълчаливо се допуснаха куп безобразия. Опитите им бяха умело заглушени и неглижирани от медиите и по този начин главната цел, да се докара само и единствено рекламен имидж, бе изпълнена. Нещо повече, по изкуствен начин гражданите бяха разделени и настроени един срещу други с мотива, че недоволстващите са „мрънкачи”, „хейтъри” и „спиращи развитието на града”.  На фона на всеобщото невежество, всеки опит за обясняване на каквото и да било се приема като обида и остава неразбран.  И все пак нека проследим фактите отначало, защото всеки сам носи отговорност за собствената си дезинформираност и отказ да приеме фактите такива, каквито са:
Цар-Симеоновата градина в Пловдив е паметник на културното наследство.
Градината е призната за недвижима културна ценност от категория „местно значение“ и получава статут на защитена зона за опазване на културното наследство през 1992 г., обявена е за паметник на градинското и парковото изкуство, каквито в Пловдив още са Дондуковата градина, Хълмът на освободителите, Данов хълм, Младежкия хълм, уличното озеленяване на бул. „Руски“ и на ул. „Иван Вазов”. Съгласно Закона за културното наследство (ЗКН) защитените зони се ползват със специална териториално-устройствена защита. Техните граници се публикуват в Държавен вестник, а посредством въвеждането на особени режими за ОПАЗВАНЕ законът налага абсолютна забрана за извършване на определени видове дейности, които биха застрашили запазването на автентичния вид на паметника на културата. За да бъде гарантирано правото и на следващите поколения да имат културно наследство и  история.
Режими за опазване на Защитен културен паметник Цар-Симеонова градина :
1.НА ТЕРИТОРИЯТА НА ПАМЕТНИКА НА КУЛТУРАТА НЕ СЕ ДОПУСКА:
1.1 Нарушение на границите на паметника на културата – разширение на тангиращи улици за сметка на зелени площ, изграждането на неговата територия на паркинги – надземни и подземни, подлези и надлези
1.2. Ново обемно строителство, разполагане на временни постройки, павилиони, временни атракционни съоръжения и други подобни, освен в случаите, когато се налага при извършване на консервационно-реставрационни работи.
1.3. Достъп на моторни превозни средства, освен за поддръжка на парка.

Тези режими са безусловно задължителни за спазване от всички, включително и най-вече от Община Пловдив в качеството й на собственик и стопанин на градината.
Сякаш напук на тези законови забрани през 2012 г. Общината стартира редица процедури с цел да започне „РЕКОНСТРУКЦИЯ И ОБНОВЯВАНЕ“ на Цар-Симеоновата градина – проект за промяна на вида на градината до неузнаваемост, вкл. и строеж на подводен паркинг под Пеещите фонтани (който с много усилия същите тези недоволни граждани успяха да предотвратят).
Обърнете внимание! Въпреки режимите на защитената територия, които целят нейното ОПАЗВАНЕ като културен паметник, бе предприето ОБНОВЯВАНЕ и модернизиране.
Този проект бе директно възложен, без конкурс и без обществени обсъждания.
Поради голямото бързане, за да се кандидатства за милиони по европейска програма всичко се разви в екстремни срокове, помитайки всякакви становища на специалисти, само и само проектът да се натъпче с неща, които привидно да оправдават много пари. Много, много пари! По въпросната програма „Зелена и достъпна градска среда” можеше да се кандидатства за изграждането на напълно нов парк. Общината дори разполага с готов проект за него, който чака отдавна. Все пак парвенющината, показността и политическият ламтеж за гласоподаватели избраха на мушката да бъде именно Цар-Симеоновата градина. Всички граждански жалби бяха отхвърлени с редовния мотив „липса на правен интерес” и се започна познатата на много хора схема.
В медиите бяха пуснати шарени  3D картинки, които за отрицателно време натрупаха възклицания, като „ох”, „ах”, „супер!”, „дано да стане скоро”, „браво”, „много е красиво, чакаме с нетърпение”. Никой не се замисли какво толкова харесва. Никой не се замисли откъде е сигурен, че няма да хареса нещо друго, ако му бяха предложили. Никой не си даде реална сметка, че за парк, който е Културен паметник е нужен конкурс. Всъщност конкурси са нужни за всичко, което касае обществени пространства. На никого не му мина през ума, че в медиите бе обявено, че проектът се преработва и  никой не го е видял в действителност. И досега не искаме да засегнем масовия вкус, а да накараме в главите на хората винаги да светва една малка сигнална лампичка, когато им предложат САМО ЕДИН лъскав проект. Разбира се, всеки гражданин има право на мнение, но е добре преди това да има право на избор. Защото се получава така, че се злоупотребява с лековерното желание средата, в която живеем, да бъде по-добра. Всички искаме да живеем в по-добра среда, но си има начини как да се реши кое е наистина добро. Изборът не трябва да бъде между занемарено изглеждащи, неподдържани с години обекти и който и да е нов проект. Изборът трябва да бъде между няколко нови предложения за едно и също място.
Образно казано – не може да питаш децата от една детска градина дали искат цяла година да ядат САМО шоколад. Ясно е, че те ще са във възторг и ще кажат: ”да, супер”, „дано да стане по-скоро”, „ с нетърпение чакаме”.
Точно това доста редовно се случва в Пловдив. Предлагат един-единствен проект -„шоколад” и масово „децата“ са във възторг. Появява се една малка група граждани, които недоумяват и критикуват, посочват нарушения, които уж всеки би трябвало да види, както те ги виждат. Започват да питат къде са „възрастните“ (специалистите), които да кажат, че така не може, че е вредно, от него произхожда това и това…?!. Въпросите без отговор ги има и до днес. Медиите продължават да мълчат и да показват само лъскавата опаковка на „шоколада“, нарочен, че ще ни нахрани всички в тази лоша криза. Граждани продължават да харесват обновяването и да влизат в спор с критикуващите с думи като „по-добре това, отколкото нищо”, „преди повече ли ви харесваше”, „няма угодия”, „много сте негативни, как може да не виждате хубавото”.

10988517_988332367857293_3986570316022583559_n
Цената
Общата стойност на проекта е над 11 милиона лева. След отпадането на паркинга цената се води около 8 милиона лева. Да, това не е майтап! 5 милиона по европейска програма и 3 милиона ЗАЕМ за нови пеещи фонтани. Криза е – имахме спешна нужда от модерни и цветни сухи и пеещи фонтани в езерото на 123-годишен културен паметник. И за този заем имаше дела. На общественото обсъждане Общината не можа да обоснове защо и за какво точно ще тегли тези пари. Никой не беше съгласен. Първоначалното искане беше да се теглят 3 милиона за паркинга, защото парите не достигат. След като паркингът отпадна, дойде логичният въпрос: „Тогава защо пак ЗАЕМ от 3 милиона?“ Изненадващият отговор бе: „За нови пеещи фонтани”. И пловдивските общински съветници няколко пъти одобряваха този заем, без за тях да има значение за какво точно са тези пари.
Значи за 3 милиона – нов бетонен шадраван с мега фонтани. А за останалите 5 милиона? А, де?! За останалите какво? Къде отидоха те, в какво са вложени, в какво са овеществени? В Градината има много кътове, които изобщо не са докоснати от ремонта. Гафовете и куриозите са не един и два. С допълнителни пари бяха ремонтирани два от ограждащите парка тротоари. С други допълнителни пари бе ремонтирана и една от градските тоалетни в него. С трети допълнителни пари ще се поставят камери. А четвърти допълнителни пари се планира да отидат за оправяне на паметниците и техните табелки. Защото, все пак проявете разбиране! Не може толкова милиони да стигнат за всичко. Толкова джобове чакат от тях. Голямото крадене е едната страна на монетата, а какво да кажем за другата – сътвореното с остатъка от средствата?! Какво точно са работили и фирмите по строителния и авторския надзор?! Защо са допуснати толкова много недоразумения – различни по материал и вид бордюри, различни настилки, асфалтови кръпки, диагонали, изненадващи начала и краища, липсващи фуги, криви пътеки със стари бетонни блокчета, замазани с цимент липсващи павета, различни видове кошчета, занемарени стари пейки, които са минати с цветен лак, за отбиване на номера, ел. табла, стърчащи в тревните площи, кабели и контакти по дърветата, и т.н., и т.н.

1925352_741562045867661_453402225_n
Фонтанът „Деметра” на Дзоки
За реставрацията на най-ценния фонтан „Деметра“ – единствена реликва от самото откриване на Градината и Първото българско изложение през 1892 г., отделиха смешна сума, която варираше в медиите от 45 000лв. до 300 000 лв. Все още не знаем точната цифра, нито по какви направления е отпусната тя. По същия начин стои и въпросът с незнанието дали фонтанът наистина е реставриран, или му е направена отливка. В медиите отново има уклончива и неясна информация, а запитвания по ЗДОИ остават без конкретни отговори. Заснехме на видео една абсурдна „експертна” комисия, в чиито ръце бе поверено бъдещето на фонтана. Около всички действия и процедури има редица несъответствия и неясноти. Очакваната от много години реставрация бе претупана за няма и три месеца. В Градината бе върната една изшкуркана и вапцана Деметра и „всичко отново бе по план“ – масите поздравяваха и лайкваха възторжено заради това, че пред очите им има нещо новичко и лъскавко – дали е оригинал или копие, дали е тенекийка или пластмаса – не е важно. Отново ревностно се защитава направеното, критиката се отхвърля, въпреки кривото монтиране, въпреки нацепените бордове, въпреки облицовката на дъното и въпреки умопомрачителните цветни светлини досущ като алкохолен коктейл. И на „дневен ред” отново е познатото до болка „мрънкачи”, „много е красиво”, „страхотно!”, „не виждате хубавото”. А когато посочим аргументирано, че точно тази ниска летва на масовото „хубаво” е проблемът, когато покажем документи и посочим факти, хората се обиждат и дразнят. Въпреки всичко тепърва ще търсим сметка и отговори за всичко направено и ненаправено. Няма сладки и приятни начини да се говори за проблеми – в този смисъл „досаждането” и „негативизмът” предстоят. Нямаме никакво намерение да мълчим за истински ценните неща!

11102662_974664659224064_4195238014738874109_n
Езерото с Пеещите фонтани
В самото начало проектът гръмко заяви, че ще върне визията на парка от 1936 г. и че езерото ще бъде с естествени брегове. Обясняваха много отчетливо как водната чаша ще бъде свита, за да може околната растителност да не бъде засегната по никакъв начин.
Още след първата копка обаче първо отсякоха тези дървета около езерото, с които оправдаваха, че ще го смалят. Самата дума „езеро” вече е крайно неподходяща, тъй като наяве има един голям бетонен фонтан, с дебела хидроизолация, облицован с плочки, дълбок около 70-80 см. От естествени брегове няма и помен. Заплочени са площите около самия фонтан, а в изкуствено направени улеи е сипана почва за малко цветя и трева.
При съгласуването на заданието за проекта от НИНКН четем: „В тази връзка не се допускат всички, включени в заданието дейности и елементи, които нямат първообраз през 1936 г. и са в противоречие с режима на опазване, а именно: сцени на открито, амфитеатри, нови водни атракции и фонтани и др.
Внасянето на нова растителност да се съобрази с автентичния видов състав и обемно- пространствената композиция на зеленината.
Проектното планово и обемно-пространствено решение да се търси в посока минимална намеса в парковата среда и проучване на възможността за възвръщане на композицията от 1936 г.”

Разбира се, това е подминато. Министерството на културата е одобрило всичко със затворени очи. Въпросът не е политически. Свидетели сме как два кабинета виждат нарушения, но въпреки гражданското настояване отказват да реагират.
В заключение
Смущаващо много пловдивчани (и не само) не знаят какво е КУЛТУРЕН ПАМЕТНИК. Не знаят и че Цар-Симеоновата градина е такъв. Не знаят какво произтича от това. Не знаят, че някои неща не се модернизират с такова кичозно и рязко вмешателство?!
Давали сме много примери. Не може да построим нови кооперации на мястото на възрожденските къщи в Стария град. Не може там да асфалтираме вместо калдъръма. Не може да се сложи цветен неонов и мигащ надпис на Балабановата къща. Не може да санираме къщата на Левски и да сложим вътре ламинат, вместо огнище – печка с керамичен плот, и вместо миндери – легла с матраци ТЕД, та да стане „по-красиво“ и „атрактивно”?!
Това е все едно някой да се заеме да реставрира Мона Лиза и вместо да се съобрази с това, което е изобразил Леонардо, да промени косата, формата на очите, да я гримира и да сложи бижута. Много хора може да харесат новата Мона Лиза, но това няма да е тази на Леонардо. Същото важи и за Градината, където се развихриха все едно нейният автор не е Люсиен Шевалас и задачата им не е да ОПАЗЯТ културния паметник. Прекалиха, оляха се! На много от Вас може и да ви харесва новата Градина, но това не е ценният, достолепен и красив парк.
Нашата любима 123-годишна старица, с красиви бръчки от смях около очите, със сияещо добро лице, с топли мъдри очи и ласкави ръце я поругаха, като я наблъскаха с кубици силикон в устните и циците, като ѝ опънаха бръчките, обезобразявайки милото ѝ лице, като я гримираха крещящо с лъскав грим. С една дума, придадоха ѝ търговски вид, превърнаха я в атракция, за да се продава по-добре. Направиха я като себе си! Като всичко! Сега нашата Градина няма личен облик, тя вече е конфекция. При градините обаче, за разлика от хората, възрастта не е порок, дори напротив. Хората се гордеят със 100-200-годишните си паркове. Грижат се за тях, поддържат ги, пазят достойнството им, по този начин пазят и собственото си достойнство. Понеже парковете, освен дървета, са и история, и култура, която не се пише от днес за утре. Тя се трупа с години и столетия, и добива патина. Не стига, че загубихме всички тези безценни неща, но ги и загубихме на цена 8 млн. лева. Дали можете да си представите какво представлява сума от 8 млн. лева? Имате ли идея какво и колко може да се направи с тези пари?
Затова беше нашата борба през цялото време – за запазване на автентичността, за ограничаване на опростачването и поругаването ѝ. Само че крадците разчитат на елементарния масов вкус, за който е достатъчно нещо да е лъскавко, за да му се лепне етикет „хубаво“. Затова са цветните светлини, сухите и пеещи фонтани, кичозните беседка, мостче и павилион, премахването на каменните бордюри и пр.- за подмяната на истинското с фалшивото, за замазването на очите на незрящите. Лъскави хартийки срещу късове самородно злато – това получиха невежите и мълчащите.
Странно как нашите баби, дядовци, прабаби и прадядовци са били на европейско ниво?! Днес падението е голямо! Чалга, ниска култура и ниско образование, неспазване на законите, липса на санкции и оттам всеки си прави каквото му кефне (най-вече управляващите). Народът не може да различава стойностните неща и да настоява, че заслужава именно тях?! Послушно си трае и ръкопляска на подобни залъгващи „атракции“, които му се подхвърлят тук-там редом с редовните трошици.
Жалко е, че навсякъде за тези прословути фонтани се говори само „сами за себе си”, като се изваждат от един много по-важен контекст – културния паметник, в който се намират. Сами за себе си, като съоръжение може да са „чудо на чудесата“. Може много хора да ги харесват и да им се радват, но е факт, че спокойно можеше да ги харесват и да им се радват, ако бяха на друго място. Тази крупна сума можеше да бъде вложена по същество и с помощта на съществуващите днес модерни технологии да бъде направено езеро с естествен вид, с модерно оттичане и начини на пречистване. Можеше да бъде запазен цялостният дух и атмосфера на Градината, да се подберат естествени материали с вкус и да се изпипат детайлите с уважение и грижа. Отдавна истинският досег с природата не е „атрактивен” за управниците ни на местно и държавно ниво. На парковете и зелените площи се гледа като на празно място за застрояване. Никой не мисли и не действа реално в полза на обществения интерес и въздуха, който дишаме. Какво остава пък да мисли и за живинки – било то катерички, зайчета, сърнички, лисички или птици (каквито има в много европейски градски паркове).
Изключително лицемерно е г-н Тотев да говори за „опазване на културно наследство“ на разни изложби с ретро фотографии от държавен архив, да маниерничи как не може да разбере кои са тези управници, които са съборили сградата „Аптека Марица“, да съжалява, че Пощата е на мястото на Дома на Кудоглу, да се снима с ресторант „Голям Бунарджик” и старото езеро, а същевременно с действията си да прави точно същото – да съсипва културни паметници.
P. S. Всички, които се интересуват могат да намерят повече информация, документи и снимки във фейсбук страницата „Цар-Симеонова градина
Източник: Цар- Симеонова градина

Share Button

Comments

comments

, , , ,
3 comments on “Защо има „недоволни” от ремонта на Цар- Симеоновата градина и новите Пеещи фонтани
  1. Когато се опитах кротко да обясня на аудиторията за чара на старото езеро и как бягахме от часовете, за да караме лодка с гребла за 30 стинки на половин час, а от кръчмата ухаеше на истински кебапчета,бях обвинен в пенсионерство и комунизъм.Тези, които помним онези времена, си спомняме с умиление не за режима тогава, а за това, че този режим запази старото езеро, макар и до един определен период, когато вече нямаше как и простащината взе превес и унищожи поредната останка от минали времена и насложи мавзолейния мрамор и цветните лампички.Сега се радвайте на глупостта и също така и на отмирането на тези, които имаха някаква интелектуална стойност в този красив град.Да живее пролетариатът!

  2. За съжаление много от хората няма и да разберът какво се е случило и защо има такива,които не одобряват това.. В този вид градината е олицитворението на пловдивчани…

  3. Точно написано и за жалост, вярно – от паметник в конфекция и радост за 3 дена с къпане ввъв фонтана – това е масовия вкус и разбиране за естетика и дългосрочност – нула.

Comments are closed.