В България можем да живеем значително по-добре

Христо Коляшев: В България можем да живеем значително по-добре.Само трябва      да започнем да правим нещата така, както ги правят хората в останалите   държави от ЕС т.е. да заживеем по правилата определени в него.

      Христо Коляшев  е член на управителния съвет на  СНЦ „Фонд за развитие на район южен-централен- ФЕНИКС ФОНД“ и един от учредителите на „ ФЕНИКС ФОНД“

    Г-н Коляшев, на 18.12.2014 г. в гр. Пловдив  беше учредено Сдружение с нестопанска цел „ Фонд за развитие на Южен- централен район- ФЕНИКС ФОНД“. Бихте ли казали с няколко думи каква е целта на това сдружение?

Христо Коляшев:   Най-напред да кажа, че повече информация за дейността на Фонда може да се види на неговата страница в интернет www.phoenixfund-bg.com
В момента е в процес на изготвяне и рекламната страница на „Феникс фонд“, която ще има за цел да покаже всички възможности на южен-централен район за туризъм и бизнес на Европейския пазар. Това обаче ще се случи, ако Фондът започне да работи, така както работят сродните на него организации в Европейския съюз. А сега да отговоря на вашия въпрос.
     В устава на Сдружението са описани най-подробни целите му, както и начините за тяхното постигане, но съвсем обобщено и ясно с няколко думи целта е следната: Да се повиши интереса към региона от страна на потребителите в страните от ЕС, а и не само в него. Освен това да се осигури бърз и евтин достъп на тези потребители до региона. Най-общо казано, това става с рекламирането на възможностите му за туризъм и правене на бизнес, както и използването на наличието на летище Пловдив, без което не е възможно да се постигне целта, дори и да има много голям интерес към региона, защото достъпът до него ще бъде труден, бавен и скъп.

    Бихте ли обяснил по възможно най-разбираем начин за читателите, как летище Пловдив, като регионално летище, би могло да бъде двигател за развитието на икономиката на региона?

Христо Коляшев:   Както летище Пловдив, така и всички регионални летища в ЕС, които са около триста на брой, са летища за обществено ползване, или както се наричат навсякъде-публични. Освен това те са търговски субекти на един общ пазар и са в практическа конкуренция помежду си. За какво се конкурират те? Затова да привличат авиокомпаниите да ги използват. Само, че ако направим една аналогия между това как се конкурират например два МОЛ-а на един и същ пазар и как се случва това между две летища пак на един и същ пазар ще видим, че има съществена разлика. Ако МОЛ-ът е търговски субект, който има за задача, да привлече повече клиенти в себе си, то летището , само по себе си, не може да привлече никакви клиенти, защото в случая ролята на МОЛ играе регионът, на чиято територия е летището. Т.е. както МОЛ-ът прави реклама на стоките и услугите, които се предлагат в него, за да привлича клиенти, така и регионът, трябва да прави реклама на това, което може да предложи на евентуалните си посетители. А те ( клиентите) когато отидат в МОЛ-а съответно влизат в него през вратата, а когато решат да дойдат в региона, влизат в него през летището. Или може да се каже, че летищата са вратата на регионите. А колко голяма трябва да е вратата, зависи от това колко клиенти минават през нея.  И директно на въпроса, как летището може да  помогне за развитието на региона? Като осигури евтин и бърз достъп на посетителите в него.

     Ясно е защо достъпът през летище в даден регион е бърз, но как той може да бъде и евтин?

Христо Коляшев:     За да използват авиокомпаниите дадено летища, те трябва да заплащат различни такси за това. Например такса кацане, такса шум, такса сигурност, пътническа такса. Тези такси се определят от държавата с наредба на МС.  Съвсем до скоро ( до 12.08.2014 г.) държавните такси на летище Пловдив не се влияеха от това, колко пъти една авиокомпания ще кацне на летището, нито пък от това, колко пътника ще превози през него. Т.е. и един път в месеца да кацне и сто пъти да кацна, плащаше една и съща такса за кацане. Нещо повече, таксите на летище Пловдив, в сравнение с тези на останалите регионални летища в единния европейски пазар, бяха около десет пъти по-високи. Тези такси се явяват разходи на авиокомпаниите и те съответно ги начисляват в цената на билетите. Това, разбира се, вдига цената и достъпът до региона става скъп. Тук възниква въпросът ( използвам пак аналогията) Вие бихте ли влезнали в МОЛ-а ,  за да си купите сирене, например,  при положение,че в съседните магазини то струва десет пъти по-евтино? Нещо повече, няма значение дали ще си купите един килограм или един тон, то пак е със същата цена. От12.08.2014 г., обаче беше направена промяна в наредбата определяща таксите за използване на летищата в България и вече се прилагат стимули за авиокомпаниите, които искат да използват летище Пловдив. Таксите намаляват в зависимост от броя на полетите и броя на пътниците. Може да се каже, че по отношение на евтиния достъп до региона имаме значителен напредък. Таксите за използване на летището вече не са драстично по-високи от тези на останалите летища в ЕС. Разбира се има още какво да се желае в посока на предлаганите стимули. Само за информация да Ви кажа, че на по-голямата част от летищата в ЕС изобщо няма такси. За да се случи това и на летище Пловдив (което би довело до още по-евтин достъп до региона) зависи от това, каква е способността на региона да привлича туристи. Т.е. колкото повече пътници за региона, толкова по евтин достъп до него.

     Значи може да се каже, че едното от условията за развитие на региона е налице. Имам предвид осигуряването на евтин и бърз достъп до региона.

Христо Коляшев:     Не напълно, но в значителна степен.

       А как стои въпросът с другото условие- рекламата на региона?И кой трябва да я прави тази реклама? И къде трябва да се рекламира?

Христо Коляшев:       Освен тези въпроси, които са от съвсем техническо естество, тук възникват и много други въпроси, на които не може да се отговори толкова лесно, защото те са продиктувани от неща, които са свързани с начина на мислене на хората в България, ако щете и с начина им на живот. Съществува проблем, който е поведенчески, а няма нищо по-трудно от това да накараш хората да си променят поведението, защото трябва по някакъв начин те сами да осъзнаят, че трябва да променят начина си на мислене и на битуване. А иначе, какво трябва да се направи за да с е изпълни и това условие. Нищо повече от това, което се прави отдавна в останалите региони на ЕС. А то се прави много успешно и ние трябва само да се възползваме от добрата европейска практика, както се казва. Знае се , че рекламата, както и всички останали продукти има някаква цена. Та тази цена трябва да се плати, за да се придобие право да се рекламира регионът на точно определен пазар, който освен, че е огромен (около 700 млн. потребители), осигурява и бързото и лесно придвижване на потребителите. За тази цел във всеки регион се създават сдружения с нестопанска цел, които имат за задача да набират средства за заплащане на тази реклама. Тези средства могат да бъдат  от вноски правени от членовете на съответното сдружени, от дарения правени от всеки (без значение дали е физическо или юридическо лице), който смята, че е заинтересуван от развитието на региона. При добро управление на съответното сдружение, в него могат да влизат средства и по други начини. Тук по-важното, което трябва да се каже е, че тъй като ползата е за всички, за цялото общество, в тези сдружения участието е масово. И колкото повече участници има в подобно сдружение, толкова по-устойчиво е то и работи по-добре. Тези сдружения в регионите на ЕС, където има работещо регионално летище, постигат завидни резултати. Примери много. В района на Кьолн са създадени  36 000 работни места, в района на Хан 15 000 работни места.Сега повечето българи ще кажат “да, ама там е Германия“. Тогава нека да видим какво се случва в Румъния? За две години ( от 2011. насам), благодарение на това, че и в Румъния започнаха да действат подобни фондове, туристите в регионите на летищата Сибиу. Тарго Муреш, Клуж, Тимишоара се увеличават с пъти. Нещо повече там са правят доста големи инвестиции в регионалните летища. Например на летището в Брашов на 04.10.2014 г. беше открита нова писта, а в момента се строи нов пътнически терминал за един милион пътника.Това е така, защото тези летища се явяват като двигатели на местните икономики и без тях е почти невъзможно да се развиват съответните региони.А регионът на летище Пловдив, който не включва само Пловдив а още пет окръга има огромен потенциал да привлече към себе си интереса на европейския потребител, а наличието на действащо международно летище за обществено ползване ще превърне този потребителски интерес, в ефективно потребление.  На всеки хиляда пътника (на годишна база) влезнали в съответния регион през регионалното му летище, се създават едно работно място на самото летище и между пет и осем в региона на летището. Значи, освен тези потребители, които влизат през летището в региона, в него се създават още потребители, защото работните места дават заплата. От там нататък се увеличават вноските в социалната и здравна система, намаляват се разходите на държавата за социални помощи, защото намалява безработицата, повишават се приходите от данъци върху доходите. Казано накратко икономиката започва да работи, започват да се откриват работни места, увеличава се потреблението. И всичко това, защото в региона започват да влизат пари. Всичко това се случва за много кратко време, след като подобно сдружение започне да работи. Не повече от година.

     До колкото знам, такова сдружение в региона съществува. Или така си мисля?

Христо Коляшев:     Съществува, да. В него членуват десет общини от област Пловдив, но след като никой от населението на региона не знае за него, или ако е знаел го е забравил, Вие си отговорете на въпроса, как работи това сдружение? Пак казвам, че една от целите на подобно сдружение е да постигне масовост, а тя не се постига с административни мерки. Тя се постига с разясняване по възможно всички достъпни начини за ползите, които допринася  с дейността  си такова сдружение и убеждаването на граждани, фирми браншови организации да участват в него. А защо това сдружение на общините не работи, би следвало да попитате председателя му, какъвто се явява, до колкото знам, кметът на община „Родопи“.

     А не може ли да се създаде сдружение без участие на общини?

Христо Коляшев:     В голяма част от сдруженията в ЕС, участват само местни фирми и граждани от регионите така, че е възможно. А ако се окаже, че общините не желаят да участват или пък участват, но не правят нищо, тогава е единствено възможно да се направи от частни субекти. Точно по този начин беше учредено и СНЦ „Феникс фонд“ в него учредители са само частни юридически лица, от които пет са частни фирми и едно сдружение с нестопанска цел, както и три физически лица. Би било добре, ако във Фонда се включат и браншовите организации в региона, защото те имат огромен брой членове и по този начин ще се постигне масовото участие на хората, което е и крайната цел, а именно ангажиране на гражданското общество за постигане на определен обществен интерес.  Общественият интерес както казахме е да се създадат условия за развитие на икономиката на региона. Обаче ако се окаже, че фирмите и  гражданите от региона не искат да участват, ефект в положителна посока за развитие на региона няма да има.  Опасявам се обаче, че желаещите липсват и тук стигаме до поведенческия проблем за който говорехме по-рано: Всички чакаме някой друг да направи нещо за да сме добре.

      Звучи отчайващо.

 Христо Коляшев:     По скоро реалистично. Аз все още смятам, че ако намерим начин да обясним на повече хора, че това е начина да направим нещо добро за себе си, без да чакаме на „благодетели“, ще се намерят и такива, които биха решили да участват. А ако не се намерят, тогава наистина можем да определим състоянието ни като отчайващо и безнадеждно.

       Не знам как e най-добре да завършим този разговор? Може би да кажете няколко думи на читателите по ваша преценка?

Христо Коляшев:       Първо да обясня нещо, което смятам за важно да се знае. И го казвам за тези, които смятат, че средствата събирани от такова сдружение биха отивали за ползване от летище Пловдив, или от авиокомпаниите, които използват летището. Сдружението няма юридически взаимоотношения нито с летището, нито с авиокомпаниите. То сключва договор за развитие на региона, чрез закупуване на рекламен пазар със собственика на рекламния пазар, които не е нито летището нито която и да е авиокомпания и средствата с които разполага сдружението се използват само за реклама на региона и за нищо друго.

летище Пловдив колаж

Летище Пловдив – Plovdiv Airport

      А  на хората бих искал да кажа, да се опитат да разберат, че за да постигнат по-добър начин на живот трябва за това да се създадат условия. Или казано по друг начин да се постигне първо обществения интерес , а след това личния. А обществения интерес се постига от обществото, а не от някой друг. И за да сме общество трябва да си осмислим интереса и да се организираме за да го постигнем. Така, че мислете. След като във всички останали държави в  ЕС може , значи и при нас би трябвало да може.

      Благодаря Ви г-н Коляшев. Надявам се с общи усилия да убедим хората в региона,  да се обединят около това,  да си помогнем сами.

Христо Коляшев:      Най-малкото защото е ясно, че няма кой друг да ни помогне. Как беше пословицата? „Спасението на давещия се, е дело на самия давещ се“  Аз бих добавил, че на този „плаж“ ( единния Европейски пазар) няма спасители. Той е неохраняем. Но пък за сметка на това има много  стриктни правила за ползването му и ако не ги спазваме няма начин да не се удавим.

Share Button

Comments

comments

, , , , , , , , ,